В брой 102/01.12.2020г. на Държавен вестник е обнародван Закон за допълнение на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), в сила от 1 юни 2021г. Допълненията касаят предвиждането на абсолютна погасителната давност на парични вземания срещу физически лица.

I. АБСОЛЮТНА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ

Съгласно новосъздадения чл. 112 ЗЗД, с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.

II. ИЗКЛЮЧЕНИЯ

В чл. 112 ЗЗД са изчерпателно изброени следните вземания, които са изключени от приложното поле на абсолютната погасителна давност:

• от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 35;
• за непозволено увреждане;
• за неоснователно обогатяване;
• за издръжка;
• за трудово възнаграждение;
• за обезщетения по Кодекса на труд;
• по повод приватизационна сделка;
• по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт.

III. ПРИЛОЖЕНИЕ НА АБСОЛЮТНАТА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ

По отношение на абсолютната погасителна давност приложение намира чл. 115 ЗЗД, в който изчерпателно са изброени случаите, в които давност не тече, в т.ч. за вземания за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са на служба, докато трае съдебният процес относно вземането, между съпрузи и пр.

Спрямо абсолютната погасителна давност се прилагат и разпоредбите на чл. 118 ЗЗД, според който, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.

За заварените случаи давността по чл. 112 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането.

Настоящият Правен Бюлетин е изготвен от Адвокатско Дружество „Делчев и партньори“ единствено с информационна цел и не представлява правен съвет. Настоящата информация няма за цел да създава и получаването й не представлява отношения на адвокат и клиент. Читателите не бива да предприемат действия въз основа на настоящото, без да потърсят професионален съвет.

The post Промени в закона за задълженията и договорите 12.2020 appeared first on Адвокатско дружество Делчев и Партньори.

Настоящият Правен Бюлетин е изготвен от Адвокатско Дружество „Делчев и партньори“ единствено с информационна цел и не представлява правен съвет. Настоящата информация няма за цел да създава и получаването й не представлява отношения на адвокат и клиент. Читателите не бива да предприемат действия въз основа на настоящото, без да потърсят професионален съвет.

The post Новите технологии и защитата на личните данни – законодателство и практическо приложение appeared first on Адвокатско дружество Делчев и Партньори.

Настоящият Правен Бюлетин е изготвен от Адвокатско Дружество „Делчев и партньори“ единствено с информационна цел и не представлява правен съвет. Настоящата информация няма за цел да създава и получаването й не представлява отношения на адвокат и клиент. Читателите не бива да предприемат действия въз основа на настоящото, без да потърсят професионален съвет.

The post Правни аспекти на stable coins appeared first on Адвокатско дружество Делчев и Партньори.

Какво са масови уволнения?

Според Кодекса на труда масови уволнения са налице, ако са изпълнени следните критерии:

Критерий 1а: определен брой на служителите, чиито трудови договори са прекратени; и

Критерий 1б: определен брой на заетите в предприятието в месеца, предхождащ масовите уволнения.

Хипотезите са:

• най-малко 10 уволнени служители, ако броят на заетите в предприятието в месеца, предхождащ масовите уволнения, е най-малко 20 и не повече от 100;
• най-малко 10% уволнени от общия брой на служителите, ако броят на заетите в предприятието в месеца, предхождащ масовите уволнения, е най-малко 100 и не повече от 300;
• най-малко 30 уволнени служители, ако броят на заетите в предприятието в месеца, предхождащ масовите уволнения, е 300 или повече.

Критерий 2: Определен период, в рамките на който са прекратени трудовите договори В общия случай периодът е 30 дни.

Критерий 3: Правните основания, на които са прекратени трудовите договори,  трябва да са по преценка на работодателя и да са по причини, които не са свързани с конретен работник или служител.

Такива, например, са:

• съкращаване в щата;
• намаляване обема на работа;
• закриване на част от предприятието;
• спиране на работа за повече от 15 работни дни;
• закриване на цялото предприятие и др.

Същестува разбиране, че прекратяване по реда на чл. 331 от Кодекса на труда (по инициатива на работодателя срещу обезщетение от минимум 4 заплати) също може да попадне в обхвата на тази дефициния.

Какви задължения най-общо има работодателят?

Работодателя има задължение да:

1. предостави определена писмена информация на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите (включително, но не само информация за причините за предвижданите уволнения, броя на служителите, които ще бъдат уволнени, дължимите обезщетения,
свързани с уволненията и др.);

2. проведе консултации с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите и да положи усилия за постигане на споразумение с тях, за да се избегнат или ограничат масовите уволнения и да се смекчат последиците от тях. Консултациите се провежда поне 45 дни преди
извършването на масовото уволнение;

3. изпрати уведомление до Агенция по заетостта за предвидените масови уволнения с определено съдържание поне 30 дни преди извършване на уволненията. Копие от уведомлението се предоставя на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите;

Предвидените масови уволнения се извършват не по-рано от 30 дни след уведомяване на Агенцията по заетостта, независимо от сроковете на предизвестие.

Възможни последици от неспазване на посочените задължения

Възможните последици включват:

• налагане на имуществена санкция на работодателя (и потенциално на виновното длъжностно лице (в общия случай управителя)) за нарушение на трудовото законодателство;
• 200 лева санкция за всеки уволнен служител без предварително уведомление до Агенция по заетостта. При голям брой уволнени служители санкцията може да се окаже съществена по размер.

Настоящият Правен Бюлетин е изготвен от Адвокатско Дружество „Делчев и партньори“ единствено с информационна цел и не представлява правен съвет. Настоящата информация няма за цел да създава и получаването й не представлява отношения на адвокат и клиент. Читателите не бива да предприемат действия въз основа на настоящото, без да потърсят професионален съвет.

The post Масови уволнения съгласно българското право appeared first on Адвокатско дружество Делчев и Партньори.

На 24.03.2020г. в „Държавен вестник“ беше публикуван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение („Закон“). На 09.04.2020 в „Държавен вестник“ беше публикувано изменение на Закона. По-долу е направено кратко резюме на някои от измененията в Закона.

Лихви, неустойки и други последствия от неплащане

Стеснява се обхватът на договорите, по които не текат лихви за забава, не се начисляват неустойки за забава, няма възможност за разваляне поради неплащане, за обявяване на предсрочна изискуемост и за изземване на вещи.

Досега:

До отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на
частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като
предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.

Промяна:

До отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения от частноправни субекти, длъжници по договор за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и др.), предоставени от банки и финансови институции, включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи.

Спиране на срокове

Променя се обхватът на сроковете, които спират да текат.

Досега:

За периода на извънредното положение спират да текат следните срокове:

• процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства с изключение на лимитиран кръг срокове по наказателни производства;
• давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти (физически лица и дружества),
  с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания;
• сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган.

Промяна:

За периода на извънредното положение:

• съдебни, арбитражни и други срокове спират да текат, с изключение на срокове, изброени в приложение към Закона (основно срокове, предвидени в наказателни производства, някои срокове по административни съдебни производства, срокове по обезпечителни производства);
• спират да текат давностни срокове, с които се погасяват или придобиват права от частноправни субекти;
• oтпада правилото, че спират да текат срокове за изпълнение на указания, дадени от административни органи.

Срокове, спрени по силата на първоначалната редакция на Закона, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в „Държавен вестник”.

Спиране на срокове за изготвяне на вътрешни правила съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари

Въвежда се изцяло нов текст, съгласно който до отмяната на извънредното положение спират да текат сроковете за изработване на вътрешни правила съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Задължение за изготвяне на такива вътрешни правила имат лицата, които са изрично изброени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, сред които са търговците на едро, банки и др.

Най-общо, срокът за изготвянето на такива вътрешни правила е 6 месеца от публикуването на резултатите от националната оценка на риска на интернет страницата на Държавна агенция „Национална сигурност“. Резултатите от тази оценка бяха публикувани на интернет страницата на интернет страницата на Държавна агенция „Национална сигурност“ на 09.01.2020г., т.е. първоначалният срок щеше да изтече на 09.07.2020г.

Настоящият Правен Бюлетин е изготвен от Адвокатско Дружество „Делчев и партньори“ единствено с информационна цел и не представлява правен съвет. Настоящата информация няма за цел да създава и получаването й не представлява отношения на адвокат и клиент. Читателите не бива да предприемат действия въз основа на настоящото, без да потърсят професионален съвет.

The post Закона за мерките и действията по време на извънредното положение поради COVID-19 appeared first on Адвокатско дружество Делчев и Партньори.

Настоящият Правен Бюлетин е изготвен от Адвокатско Дружество „Делчев и партньори“ единствено с информационна цел и не представлява правен съвет. Настоящата информация няма за цел да създава и получаването й не представлява отношения на адвокат и клиент. Читателите не бива да предприемат действия въз основа на настоящото, без да потърсят професионален съвет.

The post Компенсации за работодатели с цел запазване на заетостта при извънредното положение appeared first on Адвокатско дружество Делчев и Партньори.

Мерки за превенция на риска от разпространение на COVID-19, насочени към работодателите

На 02.04.2020 Министърът на труда и социалната политика издаде Заповед, с която задължава работодателите до отмяната на извънредното положение да прилагат мерки за превенция на риска от разпространение на COVID-19 в съответствие с вида и характера на дейността им, като осигуряват подходящи условия на труд, които включват най-малко:

1. Провеждане на извънреден инструктаж на работниците и служителите с акцент върху ограничаването на разпространението на COVID-19 и осигуряване на актуална информация за рисковете от зараза, в това число осигуряване на подходящи инструкции, информационни материали и указания за ползване на надеждни източници на информация.

2. Въвеждане на пропускателен режим, който да гарантира контрол и недопускане на територията на предприятието на работници и служители, както и на външни лица, с прояви на остри заразни заболявания.

3. Създаване на организация на работа, която да сведе до минимум преките контакти както между работниците и служителите, така и между тях и външните лица на територията на предприятието, а когато е възможно – спазване на дистанция от не по-малко от 1 – 1.5 м.

4. Задължително почистване и дезинфекция на работните места, санитарните помещения и местата за почивка и хранене. Дезинфекцията трябва да се извършва не по-рядко от два пъти в рамките на работния ден/работната смяна, но не по-рядко от честотата, определена от производителя на използваните препарати. При сменен режим на работа трябва да се извършва задължителна дезинфекция след приключването на всяка смяна.

5. Осигуряване на необходимите условия за спазване на лична хигиена на работещите: течаща топла вода, миещи препарати, салфетки и кърпи за еднократна употреба, дезинфектанти и други.

6. Осигуряване на добра респираторна хигиена на работното място чрез редовно проветряване на помещенията.

7. Осигуряване на необходимите лични и колективни средства за защита на работещите според спецификата на дейността – защитни маски за лице, ръкавици и други.

8. Дезинфекция и проветряване на превозните средства след всеки курс, при използване за служебен транспорт, като се сведе до минимум броят на работниците и служителите в превозното средство и им се осигурят защитни средства.

9. Временно отстраняване от работа на работниците и служителите, които проявят грипоподобни симптоми или когато работниците и служителите не използват предоставените им лични предпазни средства.

Изпълнението на мерките трябва да се обсъжда в Комитетите/Групите по условия на труд в предприятията, а в предприятията с по-малко от 5 работещи – с всички работници и служители.

Настоящият Правен Бюлетин е изготвен от Адвокатско Дружество „Делчев и партньори“ единствено с информационна цел и не представлява правен съвет. Настоящата информация няма за цел да създава и получаването й не представлява отношения на адвокат и клиент. Читателите не бива да предприемат действия въз основа на настоящото, без да потърсят професионален съвет.

The post Мерки за превенция на риска от разпространение на COVID-19 за работодателите appeared first on Адвокатско дружество Делчев и Партньори.

Във връзка с извънредното положение, обявено в Република България с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, се въвеждат редица данъчни мерки. По-долу сме обобщили най-важните от тях.

Удължаване на сроковете, свързани с финансовата и данъчната отчетност

• Задължения, свързани с изготвянето и подаването на годишните финансови отчети и годишните данъчни декларации по реда на ЗКПО

Срокът за изготвяне и подаване на годишните данъчни декларации и за внасянето на корпоративния данък по реда на ЗКПО за 2019г. се удължава до 30 юни 2020 г.
Срокът за деклариране и внасяне на данъка върху разходите по ЗКПО се удължава до 30 юни 2020 г.

Годишният отчет за дейността на предприятията също се подава в срок до 30 юни 2020 г.

По отношение на декларирането на авансовите вноски по реда на ЗКПО се прилагат следните правила:

a. ако годишната данъчна декларация е подадена до 24 март 2020г., авансовите вноски се внасят във вече декларирания размер, като лицата могат да подадат декларация за промяната им;

b. ако годишната данъчна декларация бъде подадена до 15 април 2020 г., авансовите вноски се внасят съгласно декларирания в нея размер;

c. ако годишната данъчна декларация не бъде подадена до 15 април 2020 г., то лицата следва в този срок да подадат образеца на годишната данъчна декларация, като попълнят само частта за деклариране на авансовите вноски за 2020 г.

Срокът за публикуване на годишните финансови отчети на предприятията за 2019 г. се удължава до 30 септември 2020г., а предприятията, които не са осъществявали дейност през 2019 г., декларират това обстоятелство в срок до 30 юни 2020г. Също така се допуска подписите на съставителите и на одиторите на финансовите отчети, както и на ръководителите на предприятията, да са електронни подписи.

• Задължения, свързани подаването на личните годишни данъчни декларации по реда на ЗДДФЛ

Едноличните търговци могат да подадат годишната си данъчна декларация за 2019 г. и да заплатят дължимия годишен данък в срок до 30 юни 2020 г. За да ползват отстъпка от дължимия годишен данък, едноличните търговци следва да подадат годишната си декларация и да довнесат дължимия данък в срок до 31 май 2020 г.

Срокът за физическите лица, които не са еднолични търговци, за подаване на годишна данъчна декларация и за внасяне на данъка по декларацията остава непроменен – 30 април 2020 г. Срокът за ползване на 5% отстъпка от данъка за довнасяне е 31.03.2020 г.

• Задължения за местни данъци

До 30 юни 2020 г. лицата ще имат право на 5% отстъпка, ако дотогава заплатят пълния годишен размер на местните си данъци върху недвижими имоти и върху превозните средства.

• Задължения за ДДС и осигурителни вноски

Всички срокове за установяване, деклариране, внасяне, обезпечаване и събиране на данъчни задължения и осигурителни вноски, които не са изрично удължени или спрени във връзка с извънредното положение, се запазват непроменени.

Следователно, сроковете за деклариране и внасяне на задължения за ДДС, акцизи и за осигурителни и здравноосигурителни вноски остават същите.

Срокове по отношение на данъчните задължения и в изпълнителните производства по реда на ДОПК

До отмяната на извънредното положение спира да тече давностният срок за погасяване на данъчни задължения, а 10-годишният абсолютен давностен срок не се прилага.

Спира да тече и срокът за реализиране на имуществото на длъжник в несъстоятелност от публичния изпълнител.

В същото време срещу длъжниците не се образува изпълнително производство по реда на ДОПК, освен в особени важни случаи..

Вече образуваните изпълнителна производства по реда на ДОПК се спират, а извършените до спирането действия запазват силата си. Изпълнителното производство се възобновява след отмяната на извънредното положение. Като изключение от това правило по искане на длъжниците публичните изпълнители могат да извършват изпълнение върху вземания и парични средства в банки, вземания от трети лица и ценности в сейфове и преди отмяната на извънредното положение.

Няма да се провеждат публични търгове и няма да се извършва въвод във владение.

Настоящият Правен Бюлетин е изготвен от Адвокатско Дружество „Делчев и партньори“ единствено с информационна цел и не представлява правен съвет. Настоящата информация няма за цел да създава и получаването й не представлява отношения на адвокат и клиент. Читателите не бива да предприемат действия въз основа на настоящото, без да потърсят професионален съвет.

The post Данъчни мерки за обявеното извънредно положение поради COVID-19 appeared first on Адвокатско дружество Делчев и Партньори.

За периода на извънредното положение се въвеждат редица мерки със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, публикуван в Държавен вестник, бр. 28 от 24.03.2020г. По-долу е кратко резюме на някои от тези мерки.

Спиране на срокове

За периода извънредното положение спират да текат следните срокове:

• процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства;
• давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти (физически лица и дружества), с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания;
• сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган.

Удължаване на срокове

Действие на административни актове

Действието на всички административни актове, което е ограничено със срок и изтича по време на извънредното положение, се удължава с един месец, считано от края на извънредното положение.

Законови срокове

Всички законови срокове, различни от описаните по-горе (т.е. тези, които спират да текат), които:

• изтичат по време на извънредното положение; и
• са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения от частноправни субекти;

се удължават с един месец, считано от края на извънредното положение.

Решения на ТЕЛК

Всички решения на ТЕЛК за определяне на трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане за срок, който изтича по време на извънредното положение, остават валидни до изтичане на 2 месеца от отмяната на извънредното положение.

Срокове за подаване на документи по Кодекса за социално осигуряване

Документи/заявления за/свързани с обезщетения по Кодекса за социално осигуряване, ще се считат за надлежно подадени, ако са подадени от осигурените лица в срок от с 14 дни от края на извънредното положение.

Удължаване на срока на валидност на лични карти и свидетелства за управление на МПС

Срокът на валидност на всички лични карти и свидетелства за управление на МПС, които изтичат в периода от 13.03.2020г. до 31.10.2020г., се удължава с 6 месеца.

Мерки, свързани с принудителни изпълнителни производства

Всички обявени публични продажби и въводи във владение по изпълнителни производства се спират и се обявяват наново след края на извънредното положение..

По време на извънредното положение не се налагат запори върху трудови възнаграждения и пенсии, на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и
оборудване, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения.

Лихви, неустойки и други последствия от неплащане

До отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.

Нотариални производства

Нотариалните производства се ограничават до такива, които са неотложни. Липсва яснота кои производства не/могат да бъдат отложени.

Неприложимост на Закона за обществените поръчки

Законът за обществени поръчки не се прилага при закупуване на хигиенни материали, дезинфектанти, медицински изделия и лични предпазни средства, необходими за обезпечаване на противоепидемичните мерки; както и при закупуване на медицински изделия, медицинска и лабораторна апаратура, необходими за диагностика и лечение на заразените пациенти, консумативите за тях, както и дейности, свързани с внедряването им; както и за дейности по обезвреждане на болнични отпадъци и пестициди.

Настоящият Правен Бюлетин е изготвен от Адвокатско Дружество „Делчев и партньори“ единствено с информационна цел и не представлява правен съвет. Настоящата информация няма за цел да създава и получаването й не представлява отношения на адвокат и клиент. Читателите не бива да предприемат действия въз основа на настоящото, без да потърсят професионален съвет.

The post Обобщение на закона за мерките и действията по време на извънредното положение поради COVID-19 appeared first on Адвокатско дружество Делчев и Партньори.

Мерки спрямо работодателите и служителите
по време на обявеното извънредно положение поради COVID-19

Във връзка с обявеното с решение от 13 март 2020г. на Народното събрание на Република България извънредно положение, за периода на извънредното положение се въвеждат редица мерки спрямо служителите и работодателите по смисъла на Кодекса на труда. По-долу сме обобщили най-важните въпроси
и отговори във връзка с извънредните мерки.

Кои дейности се забраняват изцяло по време на извънредното положение (тоест за периода 13 март – 13 април 2020г.)?

По време на извънредното положение се забранява изцяло достъпа до определени обекти и определени дейности, което означава, че работодателите в съответните сфери следва задължително да преустановят работата си по силата на закона и на заповедта на министъра на здравеопазването. Това включва например следните обекти и дейности (изброяването не е изчерпателно):

• всички търговски обекти в големи търговски центрове тип МОЛ с изключение на хранителните магазини, аптеките, банковите и застрахователните офиси в тях;
• дискотеки, барове, питейни заведения, кафенета, сладкарници;
• ресторантите и заведенията за бързо обслужване могат да извършват единствено доставки до адрес при спазване на санитарно-хигиенните изисквания, но не могат да обслужват клиенти на място;
• увеселителни и игрални зали;
• фитнес зали, спортни и СПА центрове;
• кина, театри, концерти, музеи, конференции и всякакви други спортни, културно-развлекателни и научни масови мероприятия;
• всякакви групови форми и дейности по обучение на деца и ученици (включително занимални, зелени училища, екскурзии, клубове и други подобни).

Кои дейности могат да продължат да се извършват?

Всички дейности, които не са изрично забранени или ограничени със закона или друг акт на държавен орган, могат да продължат да се извършват при спазване на санитарно-хигиенните изисквания.

Какви са специфичните задължения спрямо работодателите?

Специфичните противоепидемични мерки спрямо работодателите включват:

• задължение в зависимост от спецификата и възможностите за обезпечаване на съответната трудова дейност да възлагат на служителите си надомна работа или работа от разстояние по смисъла на Кодекса на труда;
• при невъзможност за въвеждане на надомна работа или работа от разстояние –задължение за въвеждане на засилени противоепидемични мерки в работните помещения – например филтър, дезинфекция и проветряване, осигуряване на дистанция от 1 метър между отделните служители, инструктаж за спазване на лична хигиена;
• задължение за недопускане на служители и външни лица с прояви на остро заразно заболяване до работните помещения;
• задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия за работа на работните места;
• спиране до края на извънредното положение на налагането на запори върху трудови възнаграждения на служителите.

Какви са възможностите пред работодателите за преустановяване на работата по време на извънредното положение?

В зависимост от това, дали дейността на предприятието попада сред изрично ограничените със закон или друг акт на държавен орган, то за работодателите съществува:

• задължение за преустановяване на дейността

В случай че цялата или част от дейността на дадено предприятие следва  задължително да бъдепреустановена съгласно акт на държавен орган (например по силата на закон или със заповед на министър или друг орган), работодателят е задължен да не допуска служителите до работните им места за целия период на извънредното положение. Това задължение може да е в сила за цялото предприятие, за част от него или за отделни служители според спецификата на дейността.

или

• право за преустановяване на дейността

Дори и работодателят да има право да продължи извършването на дейността си, той може по собствена преценка да преустанови дейността на цялото предприятие, на част от него или на отделни служители до прекратяване на извънредното положение, като издаде за това писмена заповед.

Какви са задълженията и правата на работодателите и служителите при преустановяване на работата при извънредно положение?

Ако работата е преустановена със заповед на работодателя или с акт на държавен орган, възможностите, които законът дава на работодателите могат да се обобщят по следния начин:

• едностранно предоставяне на платения годишен отпуск на служителите

Работодателят може едностранно, без съгласието на служителите, да им предостави ползването на платения им годишен отпуск, дори ако съответният служител не е натрупал осем месеца трудов стаж.

Работодателят няма право, обаче, да предоставя без съгласието на служителя ползването на неплатен годишен отпуск.

• задължение за предоставяне на платен или неплатен отпуск на определени категории служители

Работодателят е длъжен да разреши поискания платен или неплатен отпуск от следните категории служители:

i. бременна служителка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
ii. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
iii. служител – самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
iv. служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
v. служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто; трудоустроен служител или служител, боледуващ от болест, определена в Наредба № 5 от 20.02.1987 г.;

Времето на платен и неплатен отпуск по време на извънредно положение се признава за трудов стаж.

• възнаграждение по време на преустановяването на работа

В случай че работата в предприятието е преустановена, но служителят не използва платен или неплатен отпуск, той ще има право на пълното си брутно трудово възнаграждение за периода на преустановяване на дейността поради извънредното положение, независимо дали работата е преустановена принудително или
със заповед на работодателя.

Какви са възможностите пред работодателите, чиято дейност не е преустановена през периода на извънредното положение?

В случай че няма изрична забрана от държавен орган за извършване на дейността на предприятието и работодателят продължи своята дейност, то за него съществуват следните възможности:

• въвеждане на надомна работа или работа от разстояние

За периода на извънредното положение се дава право на работодателите да възлагат на служителите си да извършват надомна работа или работа от разстояние едностранно, без съгласието на служителите. Това ще се извършва със заповед на работодателя, в която следва да се уредят условията и реда за възлагане,
изпълнение и контрол на работата, както и основните въпроси, свързани с техническото, материално и програмно осигуряване, консумативи, технически и документни пособия, техническа поддържка и други условия, свързани със специфичните изисквания за извършване на надомна работа или работа от разстояние.

• въвеждане на непълно работно време

На работодателите са дава право да въведат едностранно непълно работно време за цялото или част от предприятието за целия или за част от периода на извънредното положение.

Въпреки липсата на нарочна разпоредба в този смисъл въвеждането на непълно работно време следва да се извърши с нарочна писмена заповед на работодателя, доведена до знанието на служителите, за които се отнася, която съдържа срока на действие, работните места, за които се отнася и продължителността на въведеното работно време.

Продължителността на въведеното непълно работно време не може да бъде по-малко от 4 часа на ден.

При условията на извънредно положение работодателят може да въведе непълно работно време без предварително съгласуване с представителите на синдикатите и на работниците и служителите.

• едностранно предоставяне на половината от платения годишен отпуск на служителите

По време на извънредното положение работодателите имат право да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на служителите и без тяхното съгласие.

Ще имат ли право на финансова помощ работодателите, засегнати от извънредните мерки?

По време на действие на закона (тоест за периода от 13 март 2020г. до отмяна на извънредното положение), но за не повече от 3 месеца, Националният осигурителен институт ще превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г., за лицата, осигурени по чл. 4, ал.1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (тук се включват служителите на трудов договор, лицата на договори за управление и други) на осигурителите, които отговарят на критерии, определени с акт на Министерски съвет. Средствата ще се превеждат по банков път на съответния осигурител в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация.

В с лучай ч е о сигурителят н е и зплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които са получени средствата, той ще е задължен да ги възстанови.

Какви са правилата във връзка с ползване от служителите на отпуск поради временна неработоспособност?

В случай на представяне от служител на болничен лист за ползване на отпуск за временна неработоспособност поради заболяване или поставяне под карантина се прилага досега действащото правило, според което работодателят изплаща на служителя за първите три дни 70 % от брутното му трудово възнаграждение, а за остатъка от отпуска служителят получава обезщетение от държавното обществено
осигуряване.

Предвидено е нормативно определените срокове за осигурените лица във връзка с упражняването на осигурителните им права съгласно Кодекса за социално осигуряване да спрат да текат, а документите, подадени от лицата в едномесечен срок след прекратяване на извънредното положение, да се считат за подадени в срок.

Настоящият Правен Бюлетин е изготвен от Адвокатско Дружество „Делчев и партньори“ единствено с информационна цел и не представлява правен съвет. Настоящата информация няма за цел да създава и получаването й не представлява отношения на адвокат и клиент. Читателите не бива да предприемат действия въз основа на настоящото, без да потърсят професионален съвет.

The post Мерки спрямо работодателите и служителите по време на обявеното извънредно положение appeared first on Адвокатско дружество Делчев и Партньори.