Погасителна давност за периодични плащания и съшност на погасителната давност



ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ ЗА ПЕРИОДИЧНИ ПЛАЩАНИЯ
СЪЩНОСТ НА ПОГАСИТЕЛНАТА ДАВНОСТ

Погасителната давност е предвиден от закона период от време, при изтичането на който кредиторът губи правната възможност да събере вземанията си по принудителен ред. Ако длъжникът се позове на това обстоятелство пред съд, той се освобождава от задължението си.
Периодът на общата погасителна давност е 5 години, но Законът за задълженията и договорите („ЗЗД”) предвижда и специална, по-кратка, тригодишна погасителна давност1 по отношение на отделни видове вземания, между които и периодичните плащания. В съдебната практика обаче дълго време се представят противоречиви становища относно обхвата на понятието „периодично плащане”, което затруднява прилагането на практика на по-кратката давност и налага постановяването на Тълкувателно решение № 3/ 2011 г. на Върховния касационен съд ( „ВКС”), с което се изяснява съдържанието на спорния термин.
АНАЛИЗ НА ПОНЯТИЕТО „ПЕРИОДИЧНО ПЛАЩАНЕ”

Какво е „плащане”?

В цитираното Тълкувателно решение се приема, че предвидената тригодишна давност е изключение от общия принцип и затова следва да се тълкува само в смисъла, който е най-близък до посочените в текста на ЗЗД примерни периодични плащания – наем и лихви. Те по правило са парични задължения, но могат да бъдат уговорени и като задължения с предмет заместими вещи. От това се прави изводът, че под „плащания” трябва да се разбира задължение за предаване пари или на други заместими вещи.