Защита на служителите срещу неправомерно неизплащане на трудови възнаграждения и обезщетения



Изменения, свързани със защита на служителите срещу неправомерно неизплащане на трудови възнаграждения и обезщетения от работодателя

В Държавен вестник, брой 102 от 22.12.2017г. са обнародвани важни изменения на редица закони, чиято основна цел е по-ефективна защита на служителите срещу неправомерно забавяне и неизплащане на трудови възнаграждения и обезщетения от работодателите, както и ограничаването на редица порочни практики на работодателите, целящи избягване на подобни плащания. Основната част от промените влиза в сила на 22.12.2017г.

Изменения в трудовото законодателство

  • Въвеждане на срок за изплащане на обезщетения за прекратяване на трудов договор

Работодателят вече е длъжен да изплаща обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовия договор, не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който трудовият договор е прекратен. След този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.

  • Издаване на задължителни предписания от контролните органи на инспекцията по труда

Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” („ГИТ”) вече има право да издава задължителни предписания на работодателя за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения при прекратяване на трудовите правоотношения. Копие от влязлото в сила предписание се предоставя на служителя по негово искане. Предписанието може да бъде дадено от ГИТ до предявяване на иск от служителя пред съда.

  • По-благоприятни разпоредби относно правата на гарантирани вземания на служителите при несъстоятелност на работодателя

С измененията се гарантират вземанията на всички настоящи и бивши служители на работодатели в несъстоятелност, без значение кога е прекратено трудовото им правоотношение. Периодът, на база на който се изчисляват гарантираните вземания, се увеличава от 12 на 36 календарни месеца преди месеца на вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

Изменения в ГПК

За разлика от предходния режим, в който, за да се сдобие с изпълнително основание срещу работодателя, служителят следваше да води дело и да осъди работодателя за неизплатените възнаграждения и обезщетения, според новите правила влязлото в сила задължително предписание на органи на ГИТ до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения вече ще се счита за основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Така служителят може много по-бързо и лесно да започне изпълнително производство срещу работодателя, като възражението от страна на работодателя срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение освен ако работодателят не предостави надлежно обезпечение за служителя.